В България има около 100 хиляди телета. Около една трета от тях са подложени на изключително жестоката практика новородени телета да се затварят почти веднага след раждането си в малки клетки (едва по-големи от тях самите), в които са изолирани и самотни. Почти не могат да се движат, като клетката стандартно е дълга 1,1 пъти дължината на телето и е широка колкото телето е високо. В клетката новороденото теле плаче за майката си и е в самота и изолация. То е социално животно, но няма почти никакъв контакт с други телета, за да се успокояват помежду си, да се чувстват безопасно, да си играят, нито да се топлят взаимно в зимния студ.

Компетентният научен орган на Европейския съюз, Европейският орган за безопасност на храните (EFSA), публикува изключително подробен доклад през 2023 г., в който отправя препоръка клетките за телета да бъдат забранени законово, като вместо тях животните се отглеждат на малки групи, защото клетките са жестоки и категорично не могат да бъдат оправдани от гледна точка на здравето на животните.

Искам да знам повече
В индивидуалните клетки социалните нужди на телетата за пълноценна комуникация помежду им, игра, двигателна активност и групови структури са жестоко ограничени месеци наред от деня на раждането. Изолацията, причинена от затварянето в клетка, също така уврежда физическото и социалното развитие на телетата. Проучванията показват, че телета, държани в изолация, не развиват необходимите социални умения, изпитват много повече стрес при нови ситуации и по принцип, и показват признаци на когнитивно увреждане.

Това е абсолютно ненужно страдание, причинено на едни от най-беззащитните и невинни създания. Има подходящи и по-хуманни алтернативи, а именно телетата да се отглеждат заедно на малки групи на сходна възраст, където могат да тичат, да подскачат и да играят едно с друго. Недопустимо е в едно съвременно общество да се държим с тези животни по такъв брутален начин.

Телетата обикновено се отглеждат в индивидуални клетки, защото някои животновъди вярват, че така могат по-лесно да управляват здравословното им състояние и приема им на храна. Що се касае до заболеваемостта, реалността е друга и най-добрата наука през последните години е доказала обратното. При правилно управление, модерното групово отглеждане на телета може да доведе до по-силна имунна система и по-бързо наддаване, тъй като причинява по-малко стрес, по-малко страдание и по-добър живот на телетата. Няма риск от по-висока заразна заболеваемост, тъй като дори сами в клетки телетата така или иначе (според закона) задължително трябва да имат контакт помежду си (вкл. могат да допират муцуните си през решетките). Всичко това се констатира от Европейския орган по безопасност на храните, който препоръчва телетата да се отглеждат в групи от 2-7 на сходна възраст, при което не се наблюдава увеличена заболеваемост. От друга страна, относно храненето, то при модерното групово отглеждане е много по-добро за телето, защото дава възможност да се ползва робот за автоматично хранене на телетата, при което всяко теле може само да влиза в станция с биберон и да суче колкото му е дажбата мляко на точно правилната температура, по няколко пъти на ден, което е по-близко до естественото хранене, вместо два пъти дневно. Освен това роботът знае всяко теле кое е и не допуска теле, което си е надвишило дажбата, да суче от дажбата на други телета. А когато някое теле не си е изпило дажбата, веднага светва лампа, която дава информация, че с конкретното теле има проблем.

Има, но са крайно недостатъчни, не забраняват клетките и са трудни за контролиране. Приетото през 2007 г. в ЕС законодателство забранява единствено телетата да се отглеждат в толкова малки клетки, че да нямат място да се обърнат, или при които телето е вързано. Позволява се обаче телетата да се отглеждат сами в индивидуални клетки, в които да са затворени от раждането си до първите два месеца от живота си включително. Изисква се единствено клетката да има перфорирани стени под някаква форма, за да може да имат визуален и тактилен контакт едно с друго. На практика обаче времето, което телетата се затварят в клетки, е много трудно за контролиране и много сведения показват, че рутинно телета се затварят в малки клетки много след навършване на двумесечна възраст.

Искам да знам повече
В редица страни като Великобритания и Бразилия нормата е телетата да се отглеждат групово, а клетките са рядкост.

Компетентният научен орган на Европейския съюз, Европейският орган за безопасност на храните (EFSA), публикува изключително подробен доклад през 2023 г., в който отправя препоръка клетките за телета да бъдат забранени законово, като вместо тях животните се отглеждат на малки групи.

Част от телетата в България (50%-60%) и Европа (40%) и мнозинството от телетата в редица страни като Великобритания и Бразилия се отглеждат на групи от раждането си. Така те имат повече пространство за движение, могат да си играят едно с друго, да подскачат, да тичат, да са активни и да социализират помежду си, както и да лежат заедно, да се топлят и успокояват взаимно. Развиват по-добри социални умения и емоционална издръжливост, която им помага да се справят със стресови ситуации.

По-добрите системи на отглеждане осигуряват на телетата слама и в идеалния случай – достъп до открито пространство. Тези системи осигуряват по-голям комфорт и по-добри възможности за естествено поведение, социално взаимодействие и физическа активност – неща, жизненоважни за телетата.

Според изчерпателен анализ на Института по аграрна икономика прекратяване на клетъчното отглеждане на телета в полза на груповото няма да доведе до никакви значими негативни икономически ефекти, а може да донесе и редица ползи. Първоначалната инвестиция за преход на целия сектор към модерно групово отглеждане е минимална, от порядъка на 0,006% от бюджета на България и 0,03% от изкупната цена на произведеното у нас мляко за година. Допълнителни постоянни разходи за производство след това няма или са по-ниски при използване на автоматичен робот за хранене. При разумно кратък преходен период (напр. 3-5 години) би могло нужните инвестиции да се обезпечат от ЕС, от държавния бюджет и др.

При по-големите производители (над 80-100 крави) има дори намаляване на разходите и решаване на проблеми с липса на работна ръка, когато преминат към модерно групово отглеждане, защото инвестират в автоматизирано хранене на телетата, което е много по-трудно осъществимо при отглеждане в индивидуални клетки.

За оскъпяване на продуктите съответно няма никаква икономическа логика, тъй като ако има разлика, то тя е в полза на модерното групово отглеждане, което повишава ефективността.

И не на последно място, забрана на клетките за телета няма да засегне огромния брой кравеферми у нас. Това е така, тъй като малките и средните ферми (под 100 крави) почти никога не ползват клетки за телета, а те са по-разпространени едва при по-големите ферми. В тези най-големи ферми се отглеждат около 25-35 хил. телета в клетки от общо около 105 хил. телета в България – или половината от телетата в млечното говедовъдство.

Това би отнело изключително много повече излишно време, страдание за животните и разходи, за да продължат да се хвърлят телета в клетки дълги години, когато така или иначе е безспорно ясно и сега, че клетките са жестоки, неустойчиви и не отговарят на ценностите ни като общество. Не само това – ще забави една промяна, за която масово има разбиране в сектора, че е нужна и полезна за сектора, и че това е бъдещето. Няма и никакво икономическо основание против регулиране в посока премахване на клетките, предвид абсолютно незначителните икономически негативи, които би имала върху сектора според анализа на Института по аграрна икономика, на фона на значителните ползи, които носи при въвеждането и на робот за хранене.

Такъв подход означава единствено да се отложи за неизвестен и далечен момент в бъдещето същият краен резултат, който нищо не ни спира да постигнем сега със закон. Ще означава не само да се отложи с години изваждането на телетата от клетките, но и да се случи на много по-висока цена за всички засегнати страни. Няма оправдание да губим това време и тези ресурси, а и най-вече да позволяваме страданието да продължава и секунда повече, отколкото е необходимо, особено когато решението е толкова лесно.

Ако преминаването към модерно групово отглеждане се случи законодателно, а не един по един, самосиндикално, това би дало възможност за утвърждаване и на икономически стимули в сектора, а не за спасяване поединично. Това решение ще бъде и много по-добро за производителите, освен по-малко объркващо за потребителите и по-добро за животните. Законодателят трябва да влезе в ролята си тук в името на всички.

Защото именно при отглеждането на телета в клетки го има изключителния шанс с малко усилия и без особена икономическа тежест да се постигне далеч по-хуманен и природосъобразен резултат, относно който да са на една страница учени, общество, производители, политици и 76% от българските граждани, които са против отглеждането в клетки. Няма основателно извинение или причина тази стъпка да не се направи.

Подпиши още сега петицията на bezkletki.bg и я разпространи! Идните месеци и твоето участие в тази борба ще бъдат ключови, за да видят народните представители, че хората категорично не желаят новородени телета – бебета – да бъдат хвърляни в малки клетки от раждането си, оставени да страдат сами и изолирани. Законът трябва да се промени, за да бъдат тези животни защитени и отглеждани заедно на малки групи, както в природата. И това зависи от теб.